Кой е измислил Хелоуин?
Всяка година, когато прелистваме последния лист от календара на октомври, в повечето американски домове се преселват прилепи и паяци, в прозорците се запалват тиквените фенери, а в магазините най-търсената стока са бонбоните. И когато настъпи дългоочакваният и любим ден, всяко дете може да си сложи маска на лицето и да почука дори на непозната врата, да викне "Бау!" и за това да получи шепа пъстри бонбони - това е страшният празник Хелоуин! За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна. А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година - "Samhain" (той е и Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен - превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта. Но тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята. За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно - обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите - жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си. През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият - Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият - в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки. Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Католическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint's Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween. По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души - All Souls Day , в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един - Hallowe'en , който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати - навечерието на деня на Вси светии (31 октомври) , самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непостижим начин съчетава езическата мистика с християнската. Почерпи, за да не ти напакостя! Първите американски заселници заедно с имуществото си докарали на континента и своите страхове, поличби и обичаи. Не навсякъде обаче било прието да се обръща внимание на нечистата сила на 31 октомври: протестантите от Нова Англия смятали това за грях. Докато в южните щати на Америка народът се маскирал и веселял от душа. Обичаите на различните европейски народи се смесвали в един котел с вярванията на индианците и накрая се появила американската версия на празника. По време на Хелоуин правели представления, гадания, но отбелязвали и прибирането на реколтата, пакостили, бутайки огради и врати, разказвали страшни истории за мъртъвци и привидения. В средата на ХІХ век есенните празници станали нещо обичайно, макар още само в отделни райони на Америка. Но когато на континента пристигнали милиони гладни ирландци, скоро озъбената тиква на 31 октомври можело да се срещне във всеки дом. Американците, също като ирландците и англичаните (в Англия традицията на Деня на душите била да се измолва храна и питие от богатите срещу обещанието да се молят за техните мъртви роднини), започнали да се преобличат в маскарадни костюми и да ходят при съседите, измолвайки храна и пари (обичаят се нарича "trick-or-treat" - почерпи, за да не ти напакостя). Девойките вярвали, че на Хелоуин могат да научат името и как ще изглежда техния жених, като гадаят с конци, огризки от ябълки и огледала, а мистично настроените американци обръщали дрехите си наопаки и през нощта излизали на пътя, надявайки се да срещнат някоя вещица. Но в края на ХІХ век се опитали да приключат с мистичния характер на празника Хелоуин, като го превърнали във всеобщ празник. Препоръките към градските власти били да организират вечеринки с игри и почерпки, а вестниците убеждавали родителите "по-малко да плашат децата". Така част от суеверните черти на Хелоуин останали в историята. Около 20-30-те години на вече отминалия век това било мероприятие с шествия, градски конкурси и концерти. Опитите на властта обаче да вкара буйното младежко веселие в навечерието на Деня на Вси светии в прилично русло често завършвало с масов вандализъм. Около 50-те години властта се справила с хулиганските прояви и оттогава празникът е по-скоро детски. Вечеринките на Хелоуин се разпространили и в училищата и пансионите, така традицията включила всяко дете в празника. Оттогава и обикалят домовете деца с маскарадни костюми и без празникът да е официален в Америка, всяка година американците харчат за него около 2,5 милиарда долара. Повече от половината от тях - за бонбони (това е дори повече, отколкото на Коледа). През последните години Хелоуин в Америка става все по-популярен и комерсиален, разбира се. Празникът е и добър повод за благотворителност. Вниманието е насочено към самотните възрастни хора и децата-инвалиди. Легендата разказва... ОТКЪДЕ Е ДОШЪЛ ТИКВЕНИЯТ ФЕНЕР? Има ли Хелоуин без тиква? На 31 октомври тиквеният Джек свети в много прозорци. Историята на неговото появяване разказва ирландската легенда за пияницата по прякор свидливия Джек. Веднъж, в навечерието на празника на Вси светии, пред пияния ковач Джек, който седял в кръчмата, се явил самият дявол. Ковачът се съгласил да му даде душата си, но срещу халба бира. За да купи пиенето на дявола му се наложило самият той да се превърне в монета. Хитрият Джек сложил шестпенсовата монета в джоба си, там, където стоял неговият сребърен кръст. Измъчен от кръста, дяволът молел за пощада и Джек го пуснал, но преди това се спазарил за десет години спокоен живот за себе си. Когато след десет години дяволът се появил отново, ирландецът в своята последна молба поискал ябълчица. Тогава дяволът стъпил върху раменете на Джек, за да стигне ябълковото клонче, Джек бързо надраскал върху кората на дървото кръст. Дяволът повиснал във въздуха и в резултат обещал, че няма да пипне Джек още десет години и изобщо няма да му вземе душата. Най-накрая Джек умрял. Бог, разбира се, отказал да приеме грешния пияница в рая. Дяволът срещнал Джек на прага на преизподнята. "Не мога да взема душата ти" - казал той, изпълнявайки обещанието си. "Къде тогава да отида?" - попитал Джек. "Там, откъдето си дошъл" - отговорил дяволът. Наколо бил непрогледен мрак... Джек помолил за огънче. И дяволът бръкнал в огъня на ада, дал на Джек един тлеещ въглен и го пратил да се скита по света. Джек носел със себе си една ряпа. Изрязал средата й и сложил там въгленчето от ада - за да не го духне вятърът, и се отправил в своето вечно пътешествие. Джек Фенера и досега броди по земята, очаквайки Страшния Съд и се е превърнал в символ на прокълнатата душа. В Ирландия и Шотландия страшните мутрички, в които после поставят свещи, изрязват от ряпа и картоф, а в Англия - от цвекло. В Америка местната тиква играе прекрасно ролята на Джек Фенера. КАК ПРАЗНУВАТ... В Канада и Ирландия празнуват както и в Америка. В Мексико и изобщо в Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Но това не е ден на скръб и печал. Смята се, че починалите по това време се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с вкусни неща, вода и кърпа, за да може прилетелият дух да си измие ръцете преди ядене. На улиците могат да се видят карнавални шествия - хора в костюми на скелети и мумии, носещи ковчези. В тези дни няма по-популярен предмет от скелет или череп: децата сами правят такива фигурки, в магазините се продават шоколадови скелети, черепи, ковчези и кексове, украсени с кости (сладки, разбира се). В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила и слушат изпълненията на музикантите, наоколо летят колибри и пеперуди, а сред тях латиноамериканците виждат душите на своите близки роднини. Протестантската църква в Англия е решително против Хелоуин. Тук празникът започва на 5 ноември, когато англичаните запалват огньове и факли в чест на Дните, посветени на Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт, присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. Огньовете, които запалили след смъртта му, нарекли костени (всъщност тогава в тях горели портретите на католическия папа). След две столетия обаче огньовете свързали с костите на Гай Фокс. Тогава портретите му вече носили децата, изпросвайки "пени за Гай". А навечерието на 5 ноември в Англия е нощта на щуротиите, когато децата до насита могат да се забавляват, издевавайки се над възрастните. В Ирландия продължават да отбелязват празника - ходят си на гости, играят игри, например да отхапеш парченце от висящата на връвчица ябълка без да си помагаш с ръце, крият съкровища от бонбони, правят плодови сладкиши, в тях слагат изненади, по които гадаят бъдещето. Децата не ги наказват за лудориите. В Германия не правят помен на покойниците, но помнят Валпургиевата нощ - на 30 април срещу 1 май, когато немските вещици прелитат на метлите си, а мъртвите стават от гробовете. В Китай помен на мъртвите правят през пролетта. В Япония на тях са посветени няколко дни в средата на лятото. Хелоуин става все по-популярен, което още веднъж подсказва американизацията на света. † В България православната църква отбелязва празника на Всички светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесятница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември. Тази година можем да си спомним с добро близките си мъртви роднини на 2 ноември. http://pencho.my.contact.bg/start/zakachki/hell/04hell.htm
